Био сок от ехинацея

Имуностимулант. При инфекции на дихателните пътища.

 

             Една от най- популярните билки в Америка днес е медицинското растение наречено – ехинацея (Echinacea). Наречено така заради бодливата си обвивка ( ехиноз е гръцка дума за бодливост). Резултати от археологични проучвания показват ,че местните американци са използвали ехинацеята преди повече от 400 години като „лек за всичко”.

            През годините хората са използвали ехинацеята да повлияват на тежки настинки, сифилис, малария, кръвни отравяния и др. През 18 и 19 век набира голяма полулярност в САЩ, но започва да бъде забравяно след появата на антибиотиците. Ехинацеята става изключително популярна в Германия през 20 век. Факт е, че повечето научни проучвания върху ехинацеята са проведени в Германия.

            Днес хората използват ехинацеята за настинки и грип и премахването на симптоми като възпалено гърло, кашлица и температура. Много хербалисти препоръчват ехинацеята за подсилване на имунната система и спомагане на тялото да се прибори с вирусни инфекции.

            Ехинацеята помага за предотвратяване на настинката без никакво съмнение! Няколко проучвания показват, че билката ни накарва да се чувстваме много по-добре за по-кратко време. Колкото по-скоро бъде приета билката след като сме се  почувствали болни, толкова по-слабо ще бъдат изразени симптомите й.

            Терапевтичният ефект на ехинацеята се дължи на някои от химичните и съставки като : полизахариди, гликопротеини, алкамиди, нетрайни мазнини, флавоноиди. Химичните съставки в корена се разлизачават значително от тези в горните му части. Например в корена се съдържат нетрайни мазнини, докато в горните му части има повече полизахариди. Комбинацията от тези активни вещества са отговорни за изключително благоприятното действие на ехинацеята.

            В немската медицина използват ехинацеята за настинка, респираторни инфекции, проблеми при уриниране и при бавно зарастващи рани.

            Има някои заболявания, за които изпозлването на ехинацея не е препоръчително поради рискът от намаляне на ефективността на приеманите животоподдържащи препарати. Някои от тях са туберкулоза, диабет, тъканни заболявания, ХИВ( или СПИН), автоимунни заболявания, заболявания на черния дроб. В редки случаи и астматици и при някои алергии.